Моята темичка

Гледам, че никой друг не пуска, така че явно аз ще съм първа. Започвам с няколко рисунчици, темата е отворена за критика!

Снимките са премахнати, щото вече не се отварят. А ме мързи да ги качвам пак.

Кефи ме рок мацката, бих я праснала.

Подкрепям

Подкрепям

няма как и аз да не се присъединя към тях

На мен пък най-много ми харесва това последното дето не се знае какво е!

Това е новото ми произведение с една френд. Кити искаше да отбележи нещо, затва го пускам.

Отбелязвам че и тая бих я праснала с удоволствие

мен ако питаш сичко хаххаха само тая втората е по като за ама и др стаа..кат нема кво

Оооо Викториа Франсес много добра рисунка

Крембеско, МЕН не можеш да ме изментиш, че тва са ти всичките творби! Я само се обърни точно на 180 градуса и погледни колко неща имаш да сканираш още! Ей там върху рафтчето са! Айди... Чакам... И другите ше им се зарадват... и на всичкото отгоре имаш доста писания... Ай, чакам!

По моето лично искрено мнение, всичко, което ще постна по-долу, не струва. Но го правя за каузата.



Ето някви стари рисунки, ся нови нямам завършени, а и ме мързи да сканвам или снимам...


Ангел Всъщност това е упражнение по светлосенките, но реших да кача нещо, колкото Джу да не ми се кара.






Стената ми преди:





Стената ми сега не мога да й намеря шибаната снимка!





Оф, мързи ме да търся други некадърни творения... На ви малко писания, че са ми под ръка:






Копнеж


Толкова красив си, защо не мога да те имам?
Слушам как пееш и бавно отвътре умирам.
Кога ще мога да те погледна без болка, без страх?
Кога ще мога да докосна устните ти, знаейки, че това не е грях?

Взирам се в очите ти - сякаш започвам да се давя.
Ръцете, устните ти - всяко движение улавям.
Запяваш с глас по-красив и от шепота на вълните,
копнея да те зърна, но изгубвам се някъде в дните.

Слушам как с китарата се сливат звуците красиви,
сладка болка и самота в душата ми нахлуват – спри ги!
Галят сърцето ми с перо от тръни и бодли,
изтръпва всяко сетиво... Не спирай - всичко ми вземи!

Изгаря ме всяка нота, всеки тембър на гласа ти.
Крещя от болка, но никой не чува зова ми.
Огън в мене бошува, огън от обич и нежност,
огън, който знам ще гори цяла вечност.

Тя е така сладка, започва да горчи.
Не, не спирай - този вкус не може да се заличи.
Убий всичко, което след тази любов ми остана.
Пей, не спирай - превърни ме в жива рана!

Вземи останките ми от пепелта още гореща,
събери късчетата от душата ми, разбита при първата среща.
Като феникс съживи ме и нека в мислите ти вечно живея.
Малко обич и нежност – това е всичко, за което копнея.





Туй пък е нещо като песен:


А Wannabe


You really think he loves you?
You think he cares, in fact?
Well, sorry to be the one to tell you this, honey,
but you are just like every other girl he fucked.


Get half topless and put some slutty make up on,
You know that’s the only reason he would come.
Coz’, honey, we both perfectly know
You are just another useless blonde.


Chorus:
You wanna be his dream-girl?
You wanna mean the world to him?
Don’t you get it? You mean nothing
Coz’ being me it’s just a dream.


And as you are laying in the bed at night,
Thinking everything is right,
Just turn and take a look at his face
So, are you now so sure you took my place?


Keep wearing the clothes I left, honey,
Coz’ that’s how you remind him of me.
And keep talking in the way I do, honey,
Coz’ that’s the only thing you’ll ever be for him

A wannabe!











Защо ли?

Защо ли още те обичам така силно,
както те обикнах в онзи хладен есенен ден,
когато листата падаха пред очите ни,
а ние стояхме на погледите си в плен?
Защо ли сърцето ми още трепва,
щом между нас всичко разруши?
Защо ли студеният бриз на морето
не може пламакът в сърцето ми да угаси?
Не, не пламък, а огън бошува,
огън от болка и страст.
Защо ли очите ти аз още сънувам,
шепнейки името ти без глас?
Защо ли казвам, че не те обичам вече,
щом и двамата знаем, че не е така?
Защо ли нощем се събуждам с крясък,
протягайки в тъмнината ръка?
Защо ли образът ти не мога да изтрия,
с какво бе по-специален ти?
По-красив ли, по-добър ли беше,
или просто съдбата така го реши?
Защо ли се смеем, щом душите ни плачат ранени,
сякаш коршум е преминал през тях?
Защо ли се опитвам да обичам други,
щом Единствения във тебе видях?









Нещо, вдъхновено от 30:


Различна

Няма вече усмивки,
има единствено сълзи.
Уморих се от всичко и всички,
Нещо трябва да се промени.

Взимам лист и писалка
и започвам отново да пиша.
Сълзите вече пресъхват,
а дробовете спират да дишат.

Усещаш ли, че нещо се променя?
Усещащ ли, че вече си друг?
Аз знам, че ще бъда различна –
Някъде, но не и тук.

Мастилото свършва,
А листите стоят празни пред мен.
Ръцете от студ треперят,
А слънцето го няма, макар да е ден.

Годината е нула,
А светът – вече друг.
Няма я болката, няма ги сълзите.
Някъде, но не и тук.







Five footsteps away from heaven


It’s not that far away,
But it doesn’t seem to be near.
If I jump, I might revive,
But will I ever overcome the fear?

Don’t runaway…
Don’t let me get lost in the night…
I’m slowly losing you,
somewhere in the shadows of light

Give me your hand,
I’m not afraid to live in sin.
I see the ray of your tears,
Rising violently from within…

Five more footsteps,
Five footsteps away from you.
Five seconds, five clock hands
will I get us through?

А така, Крембелисимичита, знаеш колко мн та обичам

Ся като приключа с печените чушки, ще си напрая тема и аз заради тебе, простак Ай ма, обичам та

Кремсънннн ,Кремсъннн!Така първо за рисунките най-много ме кефят рок мацката,вампирката (пуу много ма кафи да я еба ),ангела и бебето ангелченценцее иииии онова страното с часовника от Heroes
Аааааа писанията ти принципно си ме кефят (и не само одите да го еба) ,нооо най-ме кефят ъъъ Копнеж ,А Wannabe оф абе не всичките ме кефят да го еба

Като стана дума, Кремпекси, кога ша покайш малко одички?